Мисли

  1. Всичко минава, но не се забравя.
  2. Който се жени по любов, има прекрасни нощи и ужасни дни.
  3. Каква стара руска болест е тази мъка, това безразличие, тази разглезеност – вечната надежда, че ще дойде една жаба с вълшебен пръстен и ще направи за тебе всичко: достатъчно е да излезеш на чардака и да преместиш пръстена от едната ръка на другата!
  4. Има женски души, които вечно се измъчват от някаква печална жажда за любов и които точно поради това никога никого не обичат.
  5. Бог дава на всеки от нас заедно с живота и един или друг талант и ни възлага свещения дълг да не го погребваме в земята. Защо? Ние не знаем… Но сме длъжни да знаем, че всичко в този непостижим за нас свят непременно трябва да има някакъв смисъл, някое високо Божие намерение, чиято цел е всичко на този свят „да бъде добре“, и че усърдното изпълнение на това Божие намерение е нашето вечно задължение пред Него, и радост, и гордост…
  6. Когато обичаш някого, никой по никакъв начин не може да те разубеди, че може да не те обича този, когото ти обичаш.
  7. Няма нищо по-трудно от това да разпознаеш зряла диня и порядъчна жена.
  8. Навярно във всеки от нас се таи някой особен скъп любовен спомен или някой особено тежък любовен грях.
  9. Търпението е медицината на бедните.
  10. Любовта кара дори магаретата да танцуват.
  11. Ужасно звучи, но е истина: ако не бяха народните беди, хиляди интелигенти щяха да са най-нещастните хора. Какво да обсъждат, за какво да протестират, за какво да крещят и да пишат?
  12. Не е ли все едно от какво и как е щастлив човек!
  13. Не разбирам как така на хората не им омръзва цял живот, всеки ден да обядват, вечерят…
  14. Хора на света – колкото звездите на небето; но е толкова кратък животът, те толкова бързо растат, възмъжават и умират, толкова малко знаят един за друг и така бързо забравят всичко преживяно, че можеш да полудееш, ако се замислиш по-дълбоко!
  15. Всичко и всички, които обичаме, са наша мъка – колко само ни струва страхът да не изгубим любимия си!
  16. Децата са внимателни и любопитни към новите лица също както кучетата – към непознати кучета.
  17. Колкото по-неосъществима е една мечта, толкова е по-пленителна, колкото по-пленителна е, толкова е по-неосъществима.