В Москва има много забележителни места, които трябва да бъдат посетени. Не знам колко време трябва за
това. Едно от тях е държавният музей „А.С.Пушкин“ на ул. „Пречистенка“, където бъдещият велик поет е
живял в детските си години, преди да отиде да учи в Царския лицей.
Тази година през октомври музеят отбеляза 60-години от своето създаване. През 1957 година той се
отделя от литературния музей „А.С.Пушкин“ и започва своя собствен живот. Любопитното е, че в
началото не разполага с почти никаква колекция, но след това тук непрекъснато започват да постъпват
дарения.
Всъщност това не е родният дом на Пушкин. Много е трудно да се установи къде именно се е родил
поетът, защото през периода 1798 – 1812 година в Москва семейство Пушкини дванадесет пъти са се
местили на различни адреси, като в същото време се раждат шест деца.
Сградата е част от имението на Хрущьови – Селезньови. Самата къща също не е съхранена във вида, в
който я е познавал малкият Александър. През 1812 година избухва пожар и почти напълно я унищожава.
След това тя е възстановена, но вече е доста по-различна.

Днес тук има няколко музейни експозиции, но постоянни са две: „Пушкин и неговата епоха“ и
„Приказките на Пушкин“.
„Пушкин и неговата епоха“ е построена на биографичен принцип и разказва за живота на поета, за
творчеството му, за неговите съвременници, за героите от неговите произведения, за културата и бита
на пушкинското време. Представени са над 4000 портрета, книги, ръкописи, предмети, по-голямата част
от които са принадлежали на самия А.С.Пушкин и хора от неговото обкръжение.
И докато минаваш през отделните зали, докато се вглеждаш в любопитните експонати, изведнъж времето
се е променило, и ти си в други дрехи, и всичко около теб е друго и ти попадаш в друга епоха. Всичко
оживява. И ето я впечатляващата със своето великолепие бална зала, в която се носят вихрени танци.
На малък бележник с плочки от слонова кост дамите си записват кавалерите, с които ще танцуват. Всеки
кавалер има право само на един танц, с който се надява да впечатли дамата. Единствено годеникът е
привилегирован с два танца.
Стаите носят духа на времето – то тук е спряло. Запечатано е чрез стиховете на гениалния поет,
ръкописи на които има почти навсякъде, заедно с Пушкиновите рисунки. Чрез предметите, които той е
ползвал. И ето, че сядаш приятелски на чаша чай с Александър Пушкин, който чете вдъхновено откъси от
„Евгений Онегин“. Чакаш да дойдат на гости декабристите. Звучат „Към Чаадаев“, „Волност“… Тук е и
бюрото на самия Онегин, както и масичката на Татяна. Портрети на стените разказват за музите на
поета, вдъхновявали го да напише стихотворения, превърнали се в едни от върховете на световната
любовна лирика. И разбира се, Наташа Гончарова, красивата съпруга на поета, осъществила мечтата му
за собствен дом и семейство и чиято чест защитавайки, Пушкин загива на дуел. Друга стая ни връща към
детството на поета – играчки, ученическото бюро. Чрез поредицата от портрети може да се проследи
родовото дърво на рода по бащина и майчина линия. Не всички стаи обаче са толкова романтични, една
от тях е в стила на „Дама пика“, където неволно потръпваш. В музея е и посмъртната маска на Пушкин,
пред която заставаш в преклонение.

И изведнъж… От един свят попадаш в друг. Експозицията „Приказките на А.С.Пушкин“ също обхваща
няколко стаи. Присядаш в традиционна селска дървена къща, разхождаш се по пазара, с няколко крачки и
бърз полет на мисълта отиваш на вълшебния остров Буян. Него така исках да посетя дори само заради
асоциацията с името ми и ето, получи се! Около теб са Пушкиновите герои. Заедно със стареца хвърляш
мрежата, за да хванеш златната рибка, а тя, бабата, като съвременните момичета, златотърсачка, все
недоволна… Оставяш дядото да се оправя и продължаваш нататък. Разговаряш с начетения котарак от
„Руслан и Людмила“. Виждаш недалеч и баба Яга, на която от чисто джентълменско чувство може да
целунеш ръка. Тук е и Кащей Безсмърни, който седи край сандъка със злато. В този момент усещаш
богатирска сила – можеш да пребориш целия свят. Това е силата на детските приказки, с които си
израснал, които родителите са чели и разказвали вечер, преди да заспиш. И приказни звуци изпълват
пространството, и летиш в онзи вълшебен свят на Пушкиновите приказки на крилете на фантазията, и
вярваш, че доброто в крайна сметка винаги побеждава.
Седя в атриума на красивия музей. Знам, че трябва да опиша всичко видяно на читателите на вестника,
но осъзнавам, че ще ми е трудно. Това трябва да се види, да се усети. Да се пренесеш отвъд времето и
пространството. Снимам се пред паметника на А.С.Пушкин. Знам, че на улица „Арбат“ има още един музей
на поета – къщата, където той е живял шест „медени“ месеца след сватбата си с Наташа Гончарова.
Сигурно няма да успея да го посетя този път, ще го оставя за следващото си гостуване в руската
столица.
Излизам навън, изпълнен с впечатления. И с вярата, че животът може да бъде и приказка, и поезия.
Стига сами да го пожелаем.

