Григорий Яковлевич Бакланов (11 септември 1923 г. - 23 декември 2009 г.) е руски писател, известен с романите си за Втората световна война, и като редактор на литературното списание "Знаме". Ставайки редактор през 1986 г. по време на реформите на Михаил Горбачов, Бакланов публикува произведенията, които преди това са били забранени от съветските цензури; стремежът му към гласност увеличи обръщението на списанието до 1 милион копия.
Бакланов е роден
под името Грогори Яковлевич Фридман във Воронеж. През 1941 г., когато нацистите нахлули в
Съветския съюз, Бакланов бил на 17 години. Той доброволно отишъл на фронта, като станал
най-младият войник в своя полк. По-късно, като артилерийски лейтенант Бакланов командва взвод,
който се бори в Украйна, Молдова, Унгария, Румъния и Австрия. През 1943 г. той бил тежко ранен и
останал частично инвалид. Въпреки това Бакланов се присъединява към своя полк и се бори на
фронта до края на войната. Той е награден с Ордена на Червената звезда и Ордена на Великата
отечествена война, първа класа.
Ранната (непубликувана) фантастика на Бакланов е свързана с опита му от Втората световна война. През 1951 г. завършва Гръцкия литературен институт в Москва. Първият му публикуван роман за войната, южно от основната офанзива (1957), описва ожесточените битки, в които е участвал в Унгария. Тя е посветена на паметта на двамата си по-големи братя, убити във войната.
Според Бакланов неговият истински литературен дебют е през 1959 г., с публикуването на втория му роман The Foothold (на руски - Пят земли или Пет инча земя). Той непрекъснато беше критикуван у дома, но донесе международната слава на писателя: The Foothold беше публикувана в 36 страни. Съветските критици нападнаха Бакланов, че описва събития от гледна точка на обикновения войник, изображение, което противоречи на пропагандна официална версия на войната.
В романа си от 1964 г., 1941 г., Бакланов е сред първите, които
разкриват, че прочистването на Червената армия от Сталин през 30-те години е причина
за неподготвеността на военните от Съветския съюз, довела до смъртта и задържането на милиони
хора. Прочистването унищожи командването на армията и беше главно отго
ворно за непропорционално високите съветски загуби през 1941 г. След публикуването му юли 1941
г. беше забранен в СССР в продължение на 12 години. През 2003 г. писа
телят изяснил посланието си в романа: "Аз писах за трагедията на хората и за най-голямото
престъпление, което причини годината на смъртта на милиони убити милиони х
ора, заловени от затворници, за които главният престъпник Сталин е казал: "Нямаме затворници,
имаме само предатели."
Бакланов е написал романи, разкази по действителни случаи, мемоари, пиеси и сценарии. Бяха произведени осем игрални филма, базирани на неговата фантастика. Най-популярен сред тях е телевизионният филм "През месец Май", режисиран от Марлен Хутчиев. Спечели награда на Международния телевизионен фестивал в Златната Прага през 1971 г. През 1975 г. Юрий Любимов от Театър "Таганка" в Москва организира пиесата на Бахчанов "Закопчайте коланите си!".
Романът на Бакланов - "Завинаги деветнайсет" (1979 г.), е знак за почит на своето поколение, което почти бе изтрито от Втората световна война. В предговора към американското издание от 1989 г. Бакланов пише: "Бях на седемнадесет години и завърших гимназия, когато избухна войната. Имахме двадесет момчета и двадесет момичета в нашия клас. Почти всички момчета отидоха на фронта, но аз бях единственият, който се върна жив ... Исках хората, живеещи сега, да се грижат за тях като за приятели, за семейство, за братя.
Преведено на английски от Антонина Буйс, "Завинаги деветнайсет" е описано в "Ню Йорк Таймс" като "пронизващ разказ за преживяванията на руски войник по време на Втората световна война", която "принадлежи на рафта до, да речем ..." Всички тихи "на Ерих Мария Ремарк Западния фронт ". Завинаги деветнадесет години бяха преведени на десетки езици и спечелиха на Бакланов държавната награда на СССР.
Романът "Моментът между миналото и бъдещето" , преведена на английски език от Катрин Портър, описва края на старозаветната ера на Леонид Брежнев, който предшествал перестройката на Горбачов. Също така е история за успешен драматург, Устратов, който води един разглезен живот на съветския културен елит. Като стана част от корумпирания апарат на властта, Устатов предаде ценностите на своето идеалистично поколение.
По време на реформите на Михаил Горбачов, Бакланов придобива известност като редактор на литературното списание "Земя". Под редакцията си, разпространението на списанието е нараснало до 1 милион копия. В него се публикуват редица по-рано потушени творби, като "Новото сърце на Михаил Булгаков", "Сърцето на кучето", стихотворението на Александър Твърдовски "Право на памет", пътната сметка на Василий Гросман "Арменски скичник", романът на Георги Владимов "Вярно Руслан" и др. ,
През юли 1988 г. по време на 19-ата партийна конференция на Горбачов Бакланов се обърна към аудитория от 5000 делегати, предимно партийни и съветски функционери, които настояваше да не възпрепятства свободата на пресата: "Този, който днес се бори срещу гласност, се бори да стане поробени ". Конференцията се е провела по време на изтеглянето на съветските войски от Афганистан. Бакланов споменава тази война като "политическо приключение" (тогава официално се описва като съветска международна мисия) и иска да призове отговорните за това. Речта на Баклалан бе излъчена по националната телевизия, затова получи порив на отговор. По-специално подкрепящи писма идват от афганистанските ветерани от войната. Едно от буквите съдържало 1 418 подписа, броят на дните на Втората световна война се води на Източния фронт (от 22 юни 1941 г. до 9 май 1945 г.).
През 1994 г. Бакланов обжалва пред президента Борис Елцин в статия в Известия, като го приканва да използва дипломацията, за да предотврати руската война с Чечения.
От 1989 до 2001 г. Бакланов помага за надзора на програмите на Фондация "Джордж Сорос" в Москва ("Културна инициатива" и "Отворено общество"), финансиращи образованието, културата и науката в постсъветската Русия.
През 1993 г. Бакланов подписва Писмо от четиридесет и две, призив на видни интелектуалци към президента Елцин и руското правителство, които настояват да забраняват пропагандата на ултранационализма и расизма. Това е в отговор на събитията от октомври 1993 г.
През 1997 г. Бакланов получава държавната награда на Руската федерация за своята нова лекция "Тогда прикоментират мародори" (И тогава идват грабежите). Новелата описва беззаконието и корупцията на Русия през 90-те години на миналия век като резултат от сталинизма, който никога не е бил изкоренен в страната. Новелата завършва символично: банда руски неофашисти напада и убива главния герой, ветеран от Втората световна война.
През октомври 2008 г., една година преди смъртта си, писателят казва в интервю за телевизионния канал Kултура: "От всичките човешки дела, които познавам (нито съм преживял гето или концентрационен лагер), войната е най-ужасното и нехуманно дело ".
Бакланов почива в Москва на 23 декември 2009 г. на 86-годишна възраст.