Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател, публицист и мислител, един от класиците на руската литература. Той се счита за първия представител на персонализма в Русия. Неговото творчество изследва човешката психика в тревожните политически, обществени и духовни условия на руското общество през 19 век, а произведенията му се характеризират със силна морална насоченост. Едни от най-значимите му творби - романите "Престъпление и наказание", "Идиот" и "Братя Карамазови" са включени в списъка на 100-те най-добри книги за всички времена през 2002 година. Голяма част от неговите произведения са многократно екранизирани и адаптирани за театър, балет и опера. Достоевски е почетен член на "Руската академия науките".
Престъпление и наказание

В романът се разглеждат душевните терзания на Родион Романович Раскольников, разорен
петербургски студент, който убива предумишлено безскрупулна лихварка за парите ѝ. Нейната
по-млада сестра става случаен свидетел на убийството, поради това Родион Романович убива и нея,
без да е желал смъртта ѝ по-рано. Но така героят не разрешава финансовите си проблеми.
Идиот

Заглавието е иронично описание на главния герой на романа княз Мишкин – млад мъж, чиято доброта
и наивност карат много от по-практичните герои, с които се среща, погрешно да приемат за липса
на интелигентност и задълбоченост. Прототип на героя е самият Достоевски. Романът разглежда
последиците от поставянето на такава изключителна личност в центъра на конфликтите, желанията,
страстите и егоизма на светското общество – както за самия герой, така и за тези, с които той се
среща
Братя Карамазови

Историята се върти около трима братя, всеки от тях с коренно различен характер: най-големият –
Дмитрий Карамазов е безразсъден и буен войник, Иван Карамазов е циничен интелектуалец, а Альоша
Карамазов религиозно и добродушно момче, който желае да влезе в манастир, под наставленията на
своя старец Зосима. Баща на тримата е Фьодор Карамазов, който влиза в остра разправа с Димитрий
заради наследството си. Буйният младеж се заканва публично, че ще убие баща си. Когато старецът
умира изненадващо и мистериозно, всички обвинения падат върху Дмитрий. Истинският виновник на
подлото деяние обаче се оказва Павел Фьодорович Смердяков – прислужник и незаконен син на Фьодор
Карамазов. Смердяков признава за своето престъпление на Иван Карамазов, от чиито нихилистични
концепции се повлиява да извърши злото деяние. След изповедта убиецът се самоубива.
Играчът на рулетка
Младият Алексей Иванович е учител на децата на разорен
генерал. Той е влюбен в доведената му дъщеря Полина, в чийто живот има твърде много тайни. Във
въображаемия град Рулетенбург, моден балнеокурорт и хазартен център, се срещат обеднели
аристократи и богати парвенюта, авантюристи и несретници, безогледни мошеници и скучаещи светски
особи, леки жени и лековерни мъже. Любовни триъгълници се създават и разпадат, човешките съдби
се решават от случайността в игралните зали – шеметна е въртележката от страсти, еднакво
унищожителни са любовта и рулетката. В романът стават до болка осезаеми магията на казиното и
магията на великия и вечно модерен Достоевски.
Записки от подземието

През 1864 г., преди да напише знаменитите си шедьоври "Престъпление и наказание", "Идиот" и
"Братя Карамазови" - Достоевски създава прелестно мрачните "Записки от подземието". Дълбоко
отчужден от обществото и обладан от чувство за незначителност, безименният герой на Достоевски
подлага на безмилостен анализ както себе си, така и света, в който живее - свят, ръководен от
относителни и съмнителни ценности. Романът изследва темите за морала, религията, социалното
неравенство и политиката, които преобладават в по-късните книги на Достоевски. По мнението на
критиката, това е неговата най-новаторска творба и тя очертава разделителната линия между
литературата на 19-и и на 20-и век. Освен това "Записки от подземието" предлага на читателя
великолепно въведение към творческото въображение, дълбочината и психологическата проникновеност
на един от най-влиятелните автори в световната литература.
