Цитати

Грубите получават радостта. На нежните се дава тъгата. - Грубым дается радость, Нежным дается печаль.

------------------------------------------------------------------------

Колко е нелеп целият ни живот. Изкривява ни още от люлката и вместо действителни, истински хора излизат само някакви уроди. — из негово писмо, есента на 1912 - Как нелепа вся наша жизнь. Она коверкает нас с колыбели, и вместо действительно истинных людей выходят какие-то уроды.

------------------------------------------------------------------------

Да си отидеш не е подвиг. Подвиг е да не се върнеш. - Сергей Есенин

------------------------------------------------------------------------

О, да, поет е само тоя,

който, страдащ и суров,

за врага е сабя в боя,

а за хората – любов.

— из "Поет" (1912), превод Дамян Дамянов

------------------------------------------------------------------------

Стихнаха блатата,

сини небеса.

В елова позлата

зазвъня леса.

— из "***Стихнаха блатата" (1914), превод Иван Николов

------------------------------------------------------------------------

Крачиш бавно в мрака и

сам не знаеш ти

приказка ли някаква

вятърът шепти.

— из "***Ех, страна забравена" (1914), превод Иван Николов

------------------------------------------------------------------------

Не ругайте. Това е то, ето:

не търговец съм аз на слова.

Натежа и назад се отметна

златорусата моя глава.

— из "***Не ругайте" (1922), превод Блага Димитрова

------------------------------------------------------------------------

Със себе си да споря

е излишно –

аз сам на себе си

съм чужд човек.

— из "Зимна хала" (1924), превод Андрей Германов

------------------------------------------------------------------------

Неизказано е, синьо е, нежно е,

подир бурите стихна навред

и душата долина безбрежна е

диша мирис на рози и мед.

— из "***Неизказано" (1925), превод Елисавета Багряна

------------------------------------------------------------------------

Може би така е отредено –

щом години трийсет наближим;

всички ний с души осакатени

за живота здраво се държим.

— из "***Може би така е отредено" (1925), превод Митю Колев