Грубите получават радостта. На нежните се дава тъгата. - Грубым дается радость, Нежным дается печаль.
------------------------------------------------------------------------
Колко е нелеп целият ни живот. Изкривява ни още от люлката и вместо действителни, истински хора излизат само някакви уроди. — из негово писмо, есента на 1912 - Как нелепа вся наша жизнь. Она коверкает нас с колыбели, и вместо действительно истинных людей выходят какие-то уроды.
------------------------------------------------------------------------
Да си отидеш не е подвиг. Подвиг е да не се върнеш. - Сергей Есенин
------------------------------------------------------------------------
О, да, поет е само тоя,
който, страдащ и суров,
за врага е сабя в боя,
а за хората – любов.
— из "Поет" (1912), превод Дамян Дамянов
------------------------------------------------------------------------
Стихнаха блатата,
сини небеса.
В елова позлата
зазвъня леса.
— из "***Стихнаха блатата" (1914), превод Иван Николов
------------------------------------------------------------------------
Крачиш бавно в мрака и
сам не знаеш ти
приказка ли някаква
вятърът шепти.
— из "***Ех, страна забравена" (1914), превод Иван Николов
------------------------------------------------------------------------
Не ругайте. Това е то, ето:
не търговец съм аз на слова.
Натежа и назад се отметна
златорусата моя глава.
— из "***Не ругайте" (1922), превод Блага Димитрова
------------------------------------------------------------------------
Със себе си да споря
е излишно –
аз сам на себе си
съм чужд човек.
— из "Зимна хала" (1924), превод Андрей Германов
------------------------------------------------------------------------
Неизказано е, синьо е, нежно е,
подир бурите стихна навред
и душата долина безбрежна е
диша мирис на рози и мед.
— из "***Неизказано" (1925), превод Елисавета Багряна
------------------------------------------------------------------------
Може би така е отредено –
щом години трийсет наближим;
всички ний с души осакатени
за живота здраво се държим.
— из "***Може би така е отредено" (1925), превод Митю Колев
