Творчество

През 1914 е първата му публикация: стихотворението “Бреза” в московско списание. През 1915 пристига в Петроград, където се запознава с Николай Клюев, Зинаида Гипиус, Дмитрий Мережковски, Александър Блок, в чийто дом е посрещнат радушно. Блок оценява високо стиховете на Есенин и му съдейства. През същата година влиза в групата на “селските поети” (Николай Клюев, Сергей Городецки и др.) През 1916 излиза първият му сборник “Задушница”, последван от книгите “Преображение” (1918), “Рус”, “Москва кръчмарска” и “Стихове” (1924), “Персийски мотиви” и “За Русия и Революцията” (1925). През 1916 е призован на военна служба. Революцията го заварва в дисциплинарен батальон, където попада за отказ да напише стихове в чест на царя. Самоволно напуска армията, работи с есерите (”не като партиец, а като поет”). Приема радостно Октомврийската революция. През 1918-21 много пътува из страната: Мурманск, Архангелск, Крим, Кавказ, Туркестан, Бесарабия. Към началото на 20-те години се отнасят най-значителните произведения на Есенин: поемите “Рус отиваща си”, “Песен за великия поход”, “Рус съветска”, “Ана Снегина”, “Черният човек” (написана преди смъртта му); драматичните поеми “Пугачов” и “Страната на негодниците”.