Държавният музей на С.А Есенин е федерален държавен комплекс, открит през 1965 г. в родината на поета, в село Константиново, район Рязан.

Музеят е уникален с това, че тук, в древно село над Ока, е представен кварталът на две селски имоти - селски и господарски.

Този квартал на две култури, техните традиции и начин на живот ни позволява да проследим историята на Русия в началото на ХІХ и ХХ в. Върху конкретен исторически материал.

История

В Константиново веднага след смъртта на Сергей Александрович Есенин, поклонниците на поета често посещавали, майката на поета - Татяна Фьодоровна Хесейна, а и сестрите Александра Александровна и Екатерина Александровна В своя дом те се срещали с много гости.. Така се появили и подписки с хиляди записи с желанието на хората да се отвори в Константиново музей на поета.

28 юли 1965 г. е приет правителствен указ за създаване на къща музей на Есенин в родината му.

Мемориалната къща-музей Есенин отвори 2 Окт 1965 като филиал на Регионалния музей на град Рязан и през годините се превръща в един от най-големите музеини комплекси на страната.

Сърцето на музейния комплекс е и остава дома на родителите на Сергей Есенин. В коридора - ъгълът на поета. На прозореца - дървено легло с одеяло от парцали.

До него има библиотека, която държи книгите на любимия ви писател. На закачалката на леглото - болеро на майката, която синът и наречал хвърчило. По стените са разположни семейни снимки и привличащата вниманието награда "Златен лист", предадена на Есенин.

Интересът към музея нараства бързо и още през октомври 1969 г. в имението се открива литературна експозиция, позволявайки по-задълбочено и по-подробно да се запознаем с живота и работата на поета.

Постановление на Министерството на културата на СССР през септември 1970 г., с въвеждането на литературната изложба в къщата имението е преименувано в литературно-възпоменателния музей на С. Есенин.

Осемдесетте години са белязани от изграждането на нови музейни експозиции, включително църквата на Казанската икона на Божията майка (сградата на църквата от началото на 1972 г. е включена в музея).

През 1990 г., по искане на енориашите от село Константиново, църквата е върната в Метрополиса Рязан. От този момент храмът започна да функционира.

През март 1984 г. формираният музеен комплекс в Константиново става част от селищното селище на Рязан и съдържа в себе си имението на Есенин, имението за работници, парк,църквата с Казанската икона на Божията майка,селски площад, сградата на бившето учителско училище от второкласно училище в град Спас-Клепики и околните природни и архитектурна сгради с решение на Министерския съвет на СССР стана Държавен музеен-комплекс на Есенин.

За своето посещение в музея Валентина Атанасова разказва:

"Думи за Сергей Есенин по случай 116 години от рождението му)

В някакво друго измерение на духа и времето, в снежната декемврийска вечер ние, група писатели от Плевен, пристигнахме в с. Константиново - родното място на руския поет Сергей Есенин.

Но преди да се доберем до него в снежната виелица, която бушуваше навън, пътувахме през ширналата се Рязанска степ - безкрайна като небосвод и красива като рай. Най-напред спряхме в самия град Рязан. Там,естествено, се отбихме на паметника на Есенин. Сняг засипваше всичко наоколо - и паметника, и катедралата, и просторните улици. Вятърът духаше силно и остро,и бръснеше като бръснач главите ни. Достолепни - като руски матрьони - брези и ели,обкичени със снежна дантела, изпъваха стройните си тела. Истинска руска зима.

Малко преди да стигнем Константиново, пред очите ни се разкри грандиозна панорамна гледка - долината на река Ока. Като жена с богата душа, тя се беше разпростряла в широки разливи, правещи дълги завои.

Константиново - старинно руско село - е разположено на високите й брегове. Реката отразяваше в своето лоно пронизителните глъбини на бездънните небеса. Отвсякъде, на много версти, се разливат безконечните заливни води, които на хоризонта се срещат с горите. Водите на Ока в момента бяха сковани на места от ледове, но красотата на реката просто се набиваше на очи.

Тези скромни и в същото време величествени пейзажи на рязанската земя навсякъде са свързани с името на Сергей Есенин - един от най-проникновените и лирични руски поети.

Родното му село, напоено с „нежностью русской души”, продължава да ни удивлява със своята притегателна красота, отразена в очарованието на поетическите образи на великия поет.

Замряло в томителна тишина, то е почти безлюдно. Тук-там се мяркат хора, но това е защото е вечер /и то през зимата/. Улични кучета препускат по опустелите улици, спират за малко, умилкват се в краката на минувачите и пак побягват нанякъде.

В държавния музеен резерват „С. А. Есенин” зимният залез озаряваше с огнени сияния огромния паметник в цял ръст на поета, който се намира насред двора.

Неизразима гледка. Оголените дървета ни гледаха учудено, а слънцето се провираше през клоните и разстилаше сиянието се върху всичко наоколо.

Очакваха ни. С нетърпение. Гостоприемната екскурзоводка ни въведе в малък дом,наподобяващ куклена къщичка.

Боже, как ли се е събирало в малкото пространство цялото това многолюдно семейство?

Тук всичко е от дърво. Малък,непретенциозен дом. Там беше и стаята на поета, в която се е завръщал след своите странствания и която и до ден днешен го очаква.

В музея, в един от ъглите до входната врата, видях детската люлка на поета. Докоснах я леко с ръка. През мен премина нежна, топла вълна. Как ми се искаше той да е жив, да е пак дете, да тича с босите си крачета по брега на Ока, да се гмурка в бистрите й дълбоки води заедно със своите приятели,после - да е младеж, да люби красиви жени - като Айседора Дънкан, повела след своя емблематичен шал широкото му въображение и вдъхновение, докоснала най-съкровените струни на неговата чувствителна душа. Да е жив, за да съзерцава и се любува на родната рязанска степ, на нейните природни красоти, да пише своите искрени и вълнуващи стихове.

Там, в музей, се намираха много от личните вещи на поета - фотографии, писма, ръкописи, книги - все неща, които отразяваха сложната му душевност и неподражаемия му живот.

С изискана, красива обстановка на брега на Ока ни очакваше дворецът, в който е живяла Лидия Ивановна - приятелка на Есенин от детинство и прототип на лирическата героиня в поемата му „Ана Снегина” /1925 г./

После пристъпихме с трепет в училището, където е учил бъдещият поет. Сред скромната обстановка на старинното руско школо стоеше неговият чин. Всичко сякаш беше замряло там, насред времето.

На връщане, в края на този забележителен комплекс,се отбихме в малко павилионче, където се продаваха произведения на изкуството, свързани с живота на поета - красиво изработени негови портрети, негови книги с изящна подвързия, много сувенири и изгледи от Константиново и река Ока. След като си купихме по нещо за спомен, излязохме навън. Автобусът вече ни чакаше. Трябваше да се връщаме в град Воскресенск, където бяхме поканени от нашите руски събратя по перо.

Огнените сияния бяха изчезнали, но една тънка розова вълна все още осеняваше небето над стихналото село. Минаваха хора и ни заглеждаха. Но това не беше просто любопитство, а някаква съпричастност и долавяща се само със сърцето симпатия.

Вървяхме бавно и коментирахме с възторг видяното. Не знам защо, но не ми се говореше. А може би в мен се утаяваха преживяванията от отминалия вече ден. Усещах се някак си особено извисена, като че ли бях отделена от земята. Има нещо неземно красиво и неповторимо в стиховете на този гениален руски поет, чийто живот така нелепо е прекъснат едва на 30 години.

Внезапно се запитах:защо не можем да опазим такива творци? Дали защото чувствата ги убиват или защото завистта и неразбирането на останалите са като природно бедствие, което помита по пътя си дори най-истинското?

Есенин успя да съхрани в своите стихове искрящата чистота на детството - вечно вдъхновен, с възторжени очи той вървеше през света със своите откровения. Жаден за новото, за всички промени в живота, поетът ги отразяваше по свой неповторим, искрен начин, с несравнима простота, съвсем по руски.

Всички знаем, че да се подражава на Есенин, е невъзможно. Произлязъл от самородните глъбини на един открит и непресторен народ, той създаваше по същия непресторен начин своите творби, които и днес вълнуват хората от различни възрасти по целия свят.

Есенин владее нашите чувства, нашите души, защото ни превзема с яснотата на своя изказ, със своята неподправена истина за живота - такъв, какъвто е. Тук, сред божествената руска природа той написа своите неподражаеми стихове, които са образец за младите поети от всички времена - за да разберат и да знаят как се пише само със сърцето, как се твори истинска поезия.

Есенин и днес е любим автор на много хора по света. Есенин е олицетворение на думата „ПОЕТ “.

24 юни 2011 г.