Биография

Николай Василиевич Гогол – странникът на руската литература

Николай Василиевич Гогол (на руски: Николай Васильевич Гоголь; на украински: Микола Васильович Гоголь) е руски писател от украински произход. Признат класик на руската литература. Най-известната му творба е романът „Мъртви души“, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.

Биография и творчество

Роден е на 1 април 1809 г. (стар стил 20 март 1809) в семейното имение в местечко Сорочинци (днес село Большие Сорочинцы), край град Полтава, днес в Украйна. Родил се като трето дете в семейството, но скоро остава най-големият син, след първите две деца починали. Рожденото му име е Николай Васильевич Яновский. Според семейна легенда, фамилията Гогол произлиза от стар украински казашки род, потомък на известния казак Остап Гогол, който е бил хетман на Дяснобрежна Украйна през XVII век. Въпреки че дядото на Гогол, Афанасий Демьянович Гоголь-Яновский (1738 – 1805), е записал в официален документ, че „неговите предци са с фамилия Гогол и са поляци“, повечето биографи са склонни да вярват, че той все пак е малорусин (украинец). Бащата на Гогол, Василий Афанасьевич Гоголь-Яновский (1777 – 1825), умира, когато Николай е на 15 години. Бащата е образован и благороден човек, забележителен разказвач, писал пиеси за домашния театър. Смята се, че последното определя интереса на бъдещия писател към театъра. Майката на Гогол, Мария Ивановна (1791 – 1868), се омъжва на 14-годишна възраст за два пъти по-възрастния Василий. Освен Николай (който е третото дете), в семейството има още единадесет деца. В началото на живота си Николай не проявявал някакви признаци на гениалност. Той дори бил много слаб ученик, когото често наказвали. Но като гимназист започнал да проявява странностите си – например, боял се силно от непознати. Тези, които успявали да пробият бронята му и да се приближат до него обаче той обичал силно и често угощавал с лично приготвени блюда и коктейли. Един от специалитетите си наричал гогол-могол – козе мляко с ром. Приятелите му пък често се шегували с неговия дълъг и необичаен нос. Това станало повод Николай да моли художниците, които го рисували за портрети да сменят формата на носа му. През 1828 г., твърдо решен да стане писател, Гогол отива да живее в Санкт Петербург. Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.

Гогол сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. С творбата си „Омагьосаното място“ от 1831 – 32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник-лектор по световна история в Санкт-Петербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането. Един от най-обичаните му романи е „Вий“. Гогол разказва, че заел идеята за демона на Хома Брут от украинските митове и легенди. Изследователите на украинската митология обаче твърдят, че там никъде не се споменава такъв образ и твърдят, че Гогол сам го е измислил. В мистерия обвити са и последните години от живота на писателя. Никой от биографите и приятелите му не знае какво точно му се е случило. Знае се, че през 40-те години на XIX век той пътувал в любимата си Италия, когато се заразил с малария. Болестта оказала огромно влияние в живота му. През 1850 г. неочаквано той се почувствал по-добре и дори решил, че болестта си е отишла. Тогава написал продължение на „Мъртви души“ и, когато представил книгата пред приятели, се радвал като дете. През 1852 г. обаче изведнъж се почувствал зле. Сам взел решение да изгори втория том на прочутата си повест. Отдал се на краен пост и дори спрял да се храни. Нито лекари, нито приятели успели да го накарат да яде. На 20 февруари постъпил принудително в болница, но починал на следващия ден. Умира от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си, на 4 март 1852 г. и е погребан в гробището на Новодевическия манастир. Последните му думи са: „Ще се смея през сълзи“. В завещанието си бил наредил да не бъде погребван, докато тялото му не започне да гние. Но въпреки това близките му го погребали на третия ден след смъртта му. Именно с погребението на Гогол е свързана и най-голямата мистерия с него, за която спорят всичките му биографи. Според очевидците на погребението липсвала главата му. Според някои черепът бил откраднат от колекционер, любител на театъра. Тази теория била превъплътена от Михаил Булгаков във вечната му книга „Майсторът и Маргаритта“. Булгаков бил един от най-големите почитатели на Гогол и дори сложил надгробен камък на писателя, на който написал: „Учителю, скрий ме в чугунения си шинел“.

За жалост умира когато синът му е едва 15-годишен. Освен Николай, старият Василий Гогол имал още 11 деца. След смъртта му огромната челяд остава на плещите на два пъти по-младата му жена - майката на Гогол Мария Ивановна.

Ролята на писателя в съвременната световна култура е огромна.