Творчество

Николай Василиевич Гогол, руски писател и драматург, е роден на 1.04. 1809 г. (20.03.1809 стар стил) в село Сорочинци (днес село Големи Сорочинци), Полтавска губерния, Украйна в семейството на бедния, но образован помешчик Василий Афанасиевич Яновски-Гогол и Мария Ивановна Косяровска. Детството му минава в родното имение Василевка. Учи в училище в Полтава 2 г. (1818-1819), и в Нежинската гимназия за висши науки (1821-1828). През 1828 г. се установява в Санкт Петербург. Работи като чиновник в Департамента за държавно стопанство, а после в Департамента за императорските имоти. Сътрудничи на „Отечественные записки”, „Северные цветы” и „Литературная газета”, сприятелява се с Пушкин (1831). Става популярен с „Вечери в селцето край Диканка” (1831-832), възторжено посрещната от Пукин. През 1835 г. издава два прозаични сборника - „Арабески” (включващ „Невски проспект”, „Записки на лудия”, „Портрет”, към тях се присъединяват и публикуваните по-късно, съответно през 1836 и 1842, „Нос” и „Шинел”) и „Миргород” (включващ „Вий”, „Тарас Булба” и др.), създава пиесата „Ревизор”, поставена в Москва през 1836 г. Помощник лектор по световна история в Санкт-Петербургския университет от лятото на 1834 г. до края на 1835 г., след което се отдава на писателски труд. През юни 1836 г. заминава зад граница, където прекарва общо 12 г., живее в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия, но най-дълго в Италия. Автор на пиесата „Женитба” (1841), романа „Мъртви души” (1842), чийто втори том (започнат още през 1840 г.) изгаря през лятото на 1845 г. „Избрани места от преписката с приятели” се появява през 1847 г., а посмъртно - през 1857 г. е отпечатана „Размишления за Божествената литургия”. Окончателно се завръща в Русия (април 1848) след поклонничество на Гроба Господен. Живее в Одеса, в Малорусия, Петербург, посещава Оптинската Пустиня, но по-голямата част от времето си прекарва в Москва. Изгаря новата редакция на втория том на „Мъртви души” на 11/12. 02. 1852 г. Умира няколко дни по-късно - сутринта на 4.03. 1852 (21.02. стар стил) в дома си на Никитски булевард в Москва, погребан в гробището на Свято-Данииловия манстир, а след революцията, през 1931 г., прахът му е пренесен в гробището на Новодевическия манастир. Ролята на писателя в съвременната световната култура е огромна.

1. Вечер преди Иван Купала. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
2. Вий. (Миргород) 1833 – 1842
3. Женитба. 1833 – 1841
4. Омагьосано място. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1830
5. Записки на един луд. 1834
6. Иван Фьодорович Шпонка и леля му. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
7. Майска нощ, или Удавница. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1831
8. Мъртви души. 1835 – 1841
9. Невски проспект. 1833 – 1834
10. Нос. 1835
11. Шинел
12. Нощ преди Коледа. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
13. Повест за това, как се сбиха Иван Иванович и Иван Никифорович (Миргород) 1833
14. Портрет. 1833 – 1834, 1842
15. Предисловие. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
16. Ревизор. 1836
17. Сорочинският панаир. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 – 1831
18. Старосветски помещици. (Миргород) 1832
19. Страшната мъст. (Вечери в селцето край Диканка) 1832
20. Тарас Булба. (Миргород) 1833 – 1842
21. Каляска. 1836