Иван Крилов е руски поет и баснописец. Бил е сътрудник на Императорската публична библиотека, член на Руската Императорска академия, академик на Императорската научна академия в отделението за руски език и словесност.

Автор е на повече от 200 басни. В първата половина на 19 век те излизат в 9 части и са разпродадени в много големи тиражи. Сюжетите на някои от тях наподобяват на басните на Езоп и Лафонтен, въпреки че има и много оригинални.

Младост

Роден е на 13 февруари 1769 в Москва в семейството на беден армейски капитан, получил офицерски чин едва след тридесетгодишна войнишка служба. От баща си се научава на грамотност и залюбва четенето.

През 1775 г. бащата излиза в оставка и семейството се мести в гр. Твер. Образованието на бъдещия баснописец е несистематично, но той притежава изключителни способности, много чете, настойчиво и упорито се самообразова и става един от най-образованите хора на своето време. Самостоятелно научава френски, немски, италиански, увлича се от математика и руска литература, рисува, свири на цигулка.

През 1777 става подканцеларист в Калязин, а по-късно и в Твер. След ранната смърт на бащата семейството остава без доходи и Крилов от 10-годишен работи като писар в Тверския съд.

През 1782 г. заедно с майка си се премества в Санкт Петербург. Крилов се уволнява от магистрата с чин „канцеларист“ и постъпва в Петербургската държавна камера.

През 1784 г. Крилов написва операта „Кофейница“, получавайки за нея хонорар от 60 рубли, но тя така и не бива напечатана. Тя е издадена чак през 1868 г. През 1785 г. поетът написва трагедията „Клеопатра“ и я отнася за оценка при актьора Иван Димитревский, но Димитревский не я одобрява. Въпреки това Крилов продължава да твори и написа още няколко комедии и трагедии. В държавната камера той получава много малко пари – по 80-90 рубли и скоро се премества да работи в Императорския кабинет.

Публикации в списания

През 1786-1788 г. се изявява като драматург, пише стихотворните трагедии “Клеопатра” (нестигнала до нас) и “Филомела”, комедиите “Лудо семейство”, “Пакостници”, имащи успех.

От 1789 до 1790 г. е главен редактор на сатирическото списание „Почта духов“, което се издава всеки месец. В него Крилов осмива недостатъците на тогавашното руско общество по заобиколен начин, пишейки за приключенията на гномовете и вълшебника Маликулмулк. Творбите му не са харесани от властта и императрицата предлага на Крилов да замине в чужбина за няколко години на държавни разноски, но творецът отказва. От януари 1792 г. започва да издава списание „Зритель“, което е политематично, но отново е наблегнато на сатирата, особено в статиите на редактора. През 1793 името на списанието е сменено на „Санкт-Петербургский Меркурий“ с главни редактори Иван Крилов и Александър Клушин. В изданията на „Меркурии“ са поместени 2 сатирически пиеси на Крилов – „Похвальная речь науке убивать время“ и „Похвальная речь Ермолафиду, говоренная в собрании молодых писателей“. В последното той остро критикува Николай Карамзин. Списание „Меркурий“ просъществува само година и не добива особен успех.

В 1791 - 1801 г. се оттегля от журналистическа дейност, пребивава в Тамбов, Саратов, Нижни Новгород, в Украйна, но не престава да твори, въпреки, че публикува рядко.

В края на 1793 г. Крилов напуска Петербург. През 1797 г. става учител на децата на княз Сергей Голицин в имението му „Зубриловка“. В дома на Голицин Крилов написва трагикомедията „Триумф“, която е отпечатана чак през 1871 г. През 1801 г. Голицин става генерал-губернатор на Рига и Крилов става негов секретар. Тогава Крилов написва и пиесата „Пирог“, която е играна веднъж в Петербург.

В домашния театър на Голицин е поставена написаната от Крилов през 1800 г. пиеса “Трумф”. През 1801 г. завършва комедията “Пирог”, поставена в Петербург и Москва.

От 1806 г. живее в Петербург, там създава комедиите “Моден магазин” (1806) и “Урок за дъщерите” (1807). През 1809 г. излиза първата му книга с басни.

Басни

Понякога го наричат "Руският Лафонтен", защото макар и не първият руски баснописец, той е най-изтъкнатият и с най-продължителна известност. За разлика от Лафонтен обаче, той добавя повече детайли към басните си и докато Лафонтен е моралист, Крилов е сатирик.Писателят създава девет книги, включващи над 200 басни. През 1812 г. става библиотекар в току-що откритата Публична библиотека, където прослужил 30 години - до 1841 г.

Проявява се като добър събирач на книги, броят на които при него силно нараства. Работи активно по съставянето на библиографски справочници и славяно-руски речник.

Писателят цял живот се бори със западничеството и ратува за руска национална култура. Оставя незавършената комична опера “Иля-богатир” (1807).

Действителен член на императорската Руска академия (1811), на 14.01.1823 г. получава от нея златен медал за литературните си заслуги; академик от императорската

Академия на науките в отдела по руски език и словесност (1841). На 2.02. 1838 г. в Петербург е отпразнуван с голяма тържественост 50-годишният му юбилей, по заповед на императора е сечен специален медал в негова чест. Умира на 9 .11. (21 н.с.) 1844 г. на 75 г..в Петербург, където е и погребан - в Александро-Невската лавра . На 12.05. 1855 г. в Лятната градина в Петербург е открит паметник на Крилов - дело на П.К. Клод, който е първият паметник на писателя в столицата. Басните на Крилов са преведени на повече от 50 езика. Те са образец за А. С. Пушкин, А. С. Грибоедов, Н. В. Гогол и други писатели. На български е превеждан от Георги Райчев (1946), Христо Радевски (1986), Цанко Серафимов (2004) и др. На живота на писателя е посветена, издадената на български през 1973 г., биография “Крилов”от Николай Степанов.