Творчество

Преместване на Иван Андреевич Крилов в Санкт Петербург съвпадна с навлизането в града обществен театър. Млад човек, тянувшийся към изкуството, веднага отидох в открития театър. Там той се запознал с някои артисти и с тези още са живели интереси на този храм на изкуството. Сериозно на кариерата на нова седалищно служба Крылову не искал всички интересите му са насочени в съвсем друга посока. Така че 18-годишно момче подаде оставка и започна да литературна дейност.

Първо тя беше неуспешен. Иван Крилов публикувано от трагедията на «Филомела», имитира классикам. Тук са някои проблясъци на талант и свободомыслия новини на автора, но от гледна точка на литературната «Филомела» е много посредствен.

Но ще спра млад писател нямаше. За трагедия последваха няколко комедии. «Бесен семейство», «Шегаджия», «Писател в коридора» и други също не порази читателите и критиката талант. Но растежът на умения в сравнение с «Филомелой» все още е видна.

Първите басните на Иван Андреевич Крилов, са отпечатани без подпис. Те се появиха в списание «Сутрешни часове» през 1788. Три произведения, които са били наричани «Срамежливо играч», «Съдбата на играчите», «Новопожалованный магаре», бяха почти не са забелязани от читателите и не са получили одобрението на критиците. При тях е имало много сарказъм, едкости, но не на умения.

В 1789 г. Иван Крилов заедно с Рахманиным започва да издава списание «Поща на духовете». Той се стреми да възроди онази силна сатиру, която по-рано показа новиковские списания. Но изданието не се радва на успех и в същата година престава да излиза. Но това не пречи на Крилов. След 3 години той създава с група съмишленици друга списание, определяйки го като «Зрител». След още една година се появява и списание «Санкт Петербург Меркурий». В тези издания публикува някои прозаичен произведения на Любомир, най-ярки от които приказка «Каиб» и доста смела за времето си статия «Похвално става моя дядо», обличительная наемодател самодурство.

Доподлинно не е известно какво е станало причина за временна грижа Иван Крилов от литературна дейност, и защо той напуска Санкт Петербург. Може би, започна някакъв тормоз от страна на властта, а може и литературна недостатъчност бутна писател да напусне града, но до 1806 г. Крилов почти забросил писательство.

През 1806 г. Крилов се връща към активна книжовна дейност. Той пише доста талантливи преводи лафонтеновских басни «Дъб и бастун», «Разборчивая булката» и «Старецът и трима млади». Преводи с одобрительной препоръка на Иван Дмитриева отпечатва столичен вестник «Московский зрител».

В същия 1806 г. Иван Крилов се завръща в Санкт Петербург и е поставил комедия «Модерно магазин». През следващата година още една – «Урок дочкам». Общество, във връзка с наполеоновскими войни переживавшее изкачване патриотични чувства, с голямо въодушевление отговаря на поставяне. В края на краищата в тях осмиван французомания.

През 1809 г. започва истински творчески възход на Иван Крилов. Първото издание на неговите басни, се състои от 23 произведения (сред които всички известни «Слон и Nedialko»), се радва на огромна популярност. С тези още Росен става известен баснописцем, чиито нови творби с нетърпение очаква публиката.

Иван А. се връща към държавната служба. Първо, той пристига на важна позиция в Монетен отдел, а след 2 години – в Първата публична библиотека, където работи от 1812 по 1841-ва година.

В този период се е променило Крилов и вътрешно. Сега той е благодушен и спокоен. Не обичат да се карат, много спокоен, иронията и все по-мързелив. От 1836 г. Иван Крилов вече нищо не пише. През 1838 г. и литературна общественост тържествено отбеляза 50-годишнината на творческата дейност на баснописца. Почина писателят през ноември 1844 година.

От пера на Иван Андреевич Крилов излезе повече от 200 басни. В едни той обличал руската реалност, в други – човешки пороци, трети – просто стихотворные вицове. Много добре насочени крыловских изрази с течение на времето са влезли в говоримия език и обогатен на руски език. Неговите басни много народни и общепонятны. Те са насочени към всички, а не само на высокообразованную интеллигенцию. При смъртта на автора се разпада почти 80 хиляди копия на издадени компилации басни. В същото време – безпрецедентно явление. Популярността на Иван Андреевич Крилов може да се сравни с прижизненной известност на Пушкин и Гогол.