Иван Крилов - Квартет

Маймуната — хитрица,

суетното Магаре,

Козелът стари

и кривокрака Меца

намислили квартет да устроят.

С цигулки две, с виола, контрабас

и ноти — сядат под липата те

тогаз света с изкуството си да пленят.

И удрят лъковете, търкат — не върви звукът

„Не тъй — крещи Маймуната, — не тъй! Я спрете!

Каква ти музика! Я иначе седнете!

Ти с контрабаса, Мецо, я стани

и там срещу виолата седни.

Аз, прима, сядам срещу втора,

ще заиграят лес и планини,

щом инструментите ни заговорят!“

Разместиха се, почнаха. Уви —

все не върви и не върви.

„Намерих тайната му аз! —

крещи Магарето. — Ний ще напреднем,

щом наредени седнем!“

Послушаха го, сядат чинно те тогаз:

и същият немузикален глас.

И още по-припряно взеха да дърдорят,

да спорят

кон как е нужно да седи.

Не щеш ли — Славеят насам лети.

И молят го да се намеси в препирнята.

„Изслушай ни — му казват те молбата. —

Квартета как да наредим:

и ноти имаме, и с инструменти сме в ръката:

кажи, как трябва да седим?“

„Да бъдеш музикант ти трябва да умееш

и слух по-нежен да владееш —

им казва Славеят тогаз, —

а вие се местете час по час,

тъй както ви отива,

ала за музика ви вас не бива.“

-----------------------------------------------------------------

МАГАРЕ И СЛАВЕЙ

Магарето съгледа славея веднъж

и рече му: – На шир и длъж

по цялата земя за теб разказват всички,

че бил си най-велик певец от всите птички

и на певците цар.

Бих искал сам да чуя твойта песен,

да видя истина ли имаш дар небесен.

И славеят показа своя дар:

запя, зачурулика той

посред вечерния покой си, нежни трели –

ту морни, трепетни, ту смели,

като планински бърз порой,

ту пълни с мъка и любов

и с някакъв далечен зов.

Омая целий свят певецът –

заслушаха се птички, хора,

утихна даже и ветрецът

пред вечния любимец на зората.

Певецът млъкна – а магарето,

глава навело към земята, тез слова

премъдри рече:

– Чуй, не ще сгреша, ако реша,

че слушах те без мъка; ала жал,

че с нашия петел не си се запознал:

голяма полза ще получиш,

ако при него се поучиш…

-----------------------------------------------------------------

Иван Крилов - Лебед, щука и рак

Съгласба, дето няма, там, уви,

и работата не върви,

и вместо работа излиза несполука.

Веднъжка Лебед, Рак и Щука

се впрегнали в кола с товар

и да я теглят се заели с жар.

Напъват се, а не върви колата!

За тях товарът би бил може би и лек:

но Лебедът — към облака далек,

назад опъва Ракът, Щуката пък — във водата.

Кой крив, кой прав — не е задачата туй нам;

ала товарът и сега е там.

-----------------------------------------------------------------

Иван Крилов - Маймуната и очилата

Маймуната зле виждала, щом застаряла;

а пък у хората, доколкото разбрала,

злина такава не е толкоз зла,

но трябва да си вземеш очила.

И очила полудузина насъбрала,

върти ги тъй и инак тя,

на теме лепне ги, на опаш ги наниже,

ту помирише ги, ту ги поближе,

но не помагат в болестта.

„Тфу, дявол! — казва тя. — Невеж

е, който слуша хорския брътвеж:

излъгали са ме за очилата

и полза никаква от тях.“

И оскърбена, и с досада ги размята,

и в камъка — на пух и прах,

й станаха на късчета стъклата.

Но за беда и с хората така е:

полезна вещ, но щом цената й не знае,

невежата все мъчи се да я оспори;

ако пък тоз невежа с власт играе

и гони я на туй отгоре.

-----------------------------------------------------------------

Иван Крилов - Остарелият лъв

Лъвът могъщ, страшилището на горите,

на старини съвсем изнемощял:

и ноктите се изхабили, и зъбите,

с които в страх преди врага държал,

и с болните крака едва вървял.

Направо Лъв за смях —

не само че от него зверовете нямат страх,

ами за старите обиди отмъщават,

един през друг го оскърбяват:

ту го халоса кон с ритник,

ту с остър рог го мушне бик,

ту го ухапе вълк кръвник.

Горкият Лъв страдание ужасно

търпи с измъчено сърце и чака своя край.

Сегиз-тогиз роптай

с ръмжене глухо и безстрастно.

Веднъж видял: изпъчило гърди магаре

се готви с къч да го удари

и гледа място, дето най-боли, да избере.

„О, богове! — изстенал страдащият Лъв. —

Нима ще доживея срам такъв!

Вземете ми душата по-добре!

С живота по-добре да се простиш,

отколкото обиди от магаре да търпиш!“

-----------------------------------------------------------------

Иван Крилов - Сполучилият слон

Веднъж попадна Слонът у Лъва.

Веднага плъзна за това мълва

и почнаха, разбира се, догадки,

с какво ли Слонът е спечелил милостта?

Не е забавен, не блести със красота.

Какъв е този прием, тези хватки?

Предположения безброй.

„Ако… — върти опашка рижата Лисица —

си има пухкава опашка той,

не бих се чудила.“ А нейната сестрица —

Мецана — казва: „С ноктите макар

да беше се прочул безкрайно,

това не би било необичайно.

Но че е той без нокти, знае всеки звяр.

Да не е блеснал със зъбите?“

„Навярно са ги взели за рога“ —

реши да се намеси Волът в препирните.

Тук Марко рече, махайки уши:

„Как тъй не сте разбрали за какво

попадна Слонът в общество?

Че то е ясно като в слънчев ден:

за дългите уши той с височайша милост е дарен!“

Нерядко ние, без да осъзнаем,

чрез други себе си охотно величаем.